За да проследим историята на алкохола, първо ще ви върнем в далечното минало във Вавилония през 4 век пр. Хр. Идеята за дестилация протичала по следният начин: в глинени съдове се извличало малко количество дестилиран спирт и чрез естествено охлаждане се използвал като съставка за парфюми. И в Китай, век по-късно техниката за дестилация е била добре позната. 2000 год. пр. Хр. в Египет, 1000 г. пр. Хр. в Гърция и в древен Рим (около 200 години пр. Хр.) дестилацията е набирала популярност.

         Научните доказателства водят към теорията, че към 3-ти век от нашата ера, химиците в Египет са използвали метода дестилация, за да получават спирт. Нещо изключително ни води в Централна Азия и техния метод за дестилация, наречен ледена дестилация или “монголски дестилатор”. Методът представлява следното: алкохолната напитка се замразява, от което водните кристали се отделят. На по-късен етап, този метод на дестилация завладява Америка, чрез правене на ябълкова ракия от сайдер.

Ще се впуснем в научно приключение като споменем най- значимите периоди от развитието на дестилацията в историята на света. Казанът или дестилаторът, наречен на по- късен етап аламбик е бил изработен от Гебер (Хабир Ибн Хайан, 721-815). Това, което забелязва Гебер било, че виното нагрято в такъв съд отделя запалима пара, която той описал с думите “трудно приложима, но от огромна полза за науката”. Половин век по късно Ал Рази дава описание на алкохолната дестилация и успешното й приложение в медицината. Термините alembic, alchohol, spirit (дух) и aqua vitae (жива вода), отнасящи се за дестилирания продукт, са достигнали до нас от алхимиците на Средния изток.

         Нещата в съвременните процеси на дестилация не се различават практически от 8-ми век. Днес можем да споменем, че благодарение на стандартизираните белтъчни филтри се е подобрило качеството на изходния материал. Ефективността в материала и цялостния процес на дестилация са намалили в пъти отпадъчния материал. В миналото са били използвани зърнени растения и плодове, които днес са намерили своите по-евтини алтернативи в лицето на царевица, ориз и картофи. Модерните филтри намират своето приложение, позволявайки да се премахнат нежелани остатъци и да се получават по-чисти крайни продукти.

     Тук много народи имат претенции от къде точно са произлезли оригиналните алкохолни напитки. В края на XII век се появяват ирландското уиски и германските бренди, и ракия наречена “Hausbrand”. Напитките притежавали по-ниско алкохолно съдържание от чистите дестилати на алхимиците и в началото са били приемани по-скоро за лечебни нужди. В Европа, по време на епидемиите през XIV, консумацията на дестилати се е повишила значително, поради вярването, че те действат като лекарство срещу болестите.

• Уиски
  

       Знаете ли, коя е родината на уискито? Това е въпрос, който намира множество противоречиви мнения през годините. Двете страни в битка за приза са естествено Шотландия и Ирландия. Според историческите сведения, везните клонят повече към Ирландия. Писмено сведение за този процес датира от 1172 год. Шотландците могат и да се съгласят, че “свещената напитка”, както я наричат, е започнала живота си от Ирландия, но страната извоювала славата, популяризирала и усъвършенствала уискито, такова каквото го познаваме днес е само Шотландия. Уискито познавано от древността няма нищо общо с това, което имаме честа да консумираме днес. До XV век уискито било произвеждано в манастирите. В последствие напускайки манастирите започва да се произвежда в домашни условия, във ферми, всяка от които притежаваща собствен казан за производство. И така до 20-те години на 19 век, когато чрез закон производството в домашни условия е намалено. До този момент домашните уискита се наричали “single malt”, в превод (произлезли от един казан или от един вид ечемик, или ръж). Интересно е, че уискито след неговото производство не е било оставяно да отлежава, а е било консумирано директно. В последствие, предимството на отлежаването е открито по случайност и започва активно да се практикува.
  През 19 век в Америка тепърва са се появявали дестилационни фабрики, като тези на марките “Jasper” и “Jack Daniel”. През същият този период, уискито е било изключително и само за британския пазар, а в днешно време се радва на световна популярност, като питие за ценители. В Европа на уискито се гледало като заместител на различни френски питиета, като например брендито. Главна причина за растежа на “златната напитка” е технологията на “blended whisky”. Шотландия си остава лидер в производството на предпочитани марка уиски в световен мащаб. Трите най-продавани марки са scotch- “Johnny Walker”, “J&B” и “Ballantine’s”.

• Ром
  

       Родината на рома, е била център на древната захарна промишленост. По време на 1-вото хилядолетие пр. Хр. в Индия ромът е бил дестилиран от ферментирал сок от захарна тръстика и от твърд екстракт от тръстика. Използван бил и захарен сироп – меласа, получена като остатък при производството на захар и цвекло. Древният индийски ром притежавал аромат и оцветяване получено от цветя с танини.

       В началото на своето създаване и разпространение, ромът се е наричал “aguardiente”, в превод “огнена вода”, по- късно и “aguardiente de cana”, което е уточняващо словосъчетание, че алкохолът е направен от захарна тръстика. “Rum”е название, за първи път срещащо се в Барбадос. През 1750 год. се появява измененото название “Rhum”, което и до днес се използва за ромове произведени във Френско-говорящите острови.

• Джин
  

       Страната известна с произхода на това интересно алкохолно питие е Холандия. Производството е през 16 век и като основна съставка е била хвойната. Името произлиза от френското “gineverbs”, в превод хвойна. През далечната 1575 год. Лукас Болс – най-известният производител по това време, произвеждал джин във винарска избра край Амстердам. Джина бързо печели сърцата на холандците и то става ежедневно предпочитано питие.

• Шампанско
  

       Историята на шампанското е много интересна. През далечната 1688 година бенедиктинският монах Дом Периньон, имал задачата да се грижи за избата на абатството в провинция Шампан във Франция. Една от бутилките се пръснала, и той вкусил от останалото вино, в което плували мехурчета. След дни усърден труд, Периньон успял да пресъздаде условията, довели до счупването на бутилката и така на бял свят се появило днешното шампанско.

• Пунш
  

       Пуншът е индийско питие, притежаващо пет основни съставки. Името му идва от думата “пет”. Първият документиран пунш е през 1638 г. сл. Хр. и се състои от арак, подправки, захар, лимонов сок и вода.

• Вермут
  

       Вермутът получава името си на лат. “wermut” от немската дума за пелин. Рецептата за вермут в готварската книга “Apicius” датира от I или II в. след Хр. Според тази книга, римският вермут е бил ароматизиран с пелин, сакъз и нард.

• Текила
  

       Мексиканската спиртна напитка е разновидност на мескал. Историята ни връща през 1758 година когато Хосе- Мария- Гуадалупе де Куерво, закупил имот в областта Текила близо до Гуадалахара, Мексико. Около 40 години по късно, той получава разрешително от властите да произвежда “маскално вино” и той започва да придобива особена популярност из земите на Мексико.

Ще проследим малко забавни факти от историята на алкохола, които ни впечатлиха.

• Сухият режим в САЩ- По време на сухият режим в Америка, който забранявал производството, транспортирането и продажбата на алкохол, реално не успял да спре разпространението на спиртни напитки зад вратите на домовете. Винопроизводителите създали винен концетрат в брикети. Върху етикети било написано следното: “Внимание: Разредете съдържанието на брикетите с вода и не поставяйте съда с течността на тъмно място. В противен случай, в 20- дневен срок водата се превръща във вино”. Находчиво, нали?

• Отново по време на забраната за алкохол в Америка, контрабандистите на алкохол не оставили нещата така. За да не ги хване полицията, те привързали към подметките си специални обувки, наподобяващи кравешки копита. В щатите, където кравите свободно се разхождали, нямало как контрабандистите да бъдат уловени, защото звука от техните специални обувки, бил същият като звука, чуващ се от копитата на животните. Било невъзможно да се разбере, че звука идва от човешка обувка. Тази брилянтна идея помогнала на хората пристъпващи закона да си пренасят необезпокоявано алкохол посред нощ.

• Персите били известни с това, че решавали всички важни казуси докато пиели вино. За взетите решения, всички командващи отново се събирали за да потвърдят казаното по време на почерпка.

• Цар Петър I не обичал алкохола. Освен въздържанието си, той въвел закон против пиянството и пристъпването му се наказвало сурово. Неговата иновативност била в измислянето на специален орден, за желаещите да консумират алкохол. “Наказанието” тежало 7 килограма, било направено от чугун и имало метална верига за прикрепване към гърдите. Безпогрешно отказвало всички от желанието да вкусят отново алкохол, след задължителното носене по една седмица на ордена.

• В Община Марино (Рим), се организира ежегоден фестивал на гроздето. Докато тече фестивала от обществените чешми вместо вода, потичало вино. Преди няколко години поради технически проблем с водопровода, виното потекло по чешмите във всички домове. Ето това ако не е повод да си останеш в къщи и да празнуваш!

• Древният гръцки математик и философ – Питагор, изобретил чаша, за пиене на вино. Специфичното на чашата било, че в нея може да се налива вино до определен момент, след което прелива. Идеята на изборетението било да се възпитава у гражданите чувство на мярка в пиенето. Днес тази чаша е най- популярния сувенир в гръцките магазини.

• Алкохолът на астцеките – ферментирал сок от агаве е една от най- старите алкохолни напитки познати в света. Да го пие нямал право всеки- това била превилегия на жреците и шаманите по време на ритуали и на военните, докато празнували военните си победи.

• В швейцарските градове по време на празници тъпли от студенти прекалявали с алкохолни напитки до безпаметност и не знаели къде да се приберат. Две от иновативните заведения в града измислили начин да се справят с безредицата, като написвали името и адреса на всеки новодошъл в заведението с тебешир върху гърбовете им. Добра идея и за летния сезон по нашето Черноморие!

• Първият немски манастир получил разрешително за производство на бира се нарича Ордена на бенедиктите. Това станало, след като през 1040 г. членовете на ордена изпратили пратеник заедно с бъчвичка с бира за папата. Бирата стигнала до папата вкисната, и в момента, в който той я вкусил, сметнал, че отвратителния вкус на напитката трябва да се консумира по време на пост, за да предпазва монасите от греховни помисли.